Дървено човече
... "Арлекино, Арлекино,
ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля,
публиката не разбра"...
(От песен на Емил Димитров)
Дървено човече...
Нещо в него (съпротивява се на пръсти),
твърде много (човешко бе сбрало),
с дързост наивна (като човек се кръсти)
и скърца дЪска (с мирис на чам),
и ад сбира (дали от човека),
дървено същество (няма си очи),
и нямо в недрата си (пази тайни),
без да вижда, прогледна (и прости),
нашия покой срути (от разпри),
с изводи очевидни (яко прониза),
с връх на копие, дървено (проникна)
и пукна победоносно (със сухи съчки),
огън запали в сърца ни (дълбоко),
а с кръвта си, злоба угаси (човешка)!
Дървено човече...
ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля,
публиката не разбра"...
(От песен на Емил Димитров)
Дървено човече...
Нещо в него (съпротивява се на пръсти),
твърде много (човешко бе сбрало),
с дързост наивна (като човек се кръсти)
и скърца дЪска (с мирис на чам),
и ад сбира (дали от човека),
дървено същество (няма си очи),
и нямо в недрата си (пази тайни),
без да вижда, прогледна (и прости),
нашия покой срути (от разпри),
с изводи очевидни (яко прониза),
с връх на копие, дървено (проникна)
и пукна победоносно (със сухи съчки),
огън запали в сърца ни (дълбоко),
а с кръвта си, злоба угаси (човешка)!
Дървено човече...
© Мариола Томова All rights reserved.
