Mar 6, 2011, 8:20 PM

Дърворезба

  Poetry
1.4K 0 0

 

  ДЪРВОРЕЗБА

На разнебитена пейка
в централната част на града
седеше старец замислен,
с бели коси, бяла брада.

Поисках му огънче. Цигара запалих.
Седнах и аз мълчешком.
Извадих длетото и някакво чуканче
и идея роди се - ще го правя на слон.

Започнах. И бързах.
А то не вървеше.
Получава се някакъв звяр.
Ни слон, ни камила...
Не прилича на никаква твар.

Притесних се и сбърках.
Старикът усети това.
Усмихна се леко, едва доловимо.
После бавно вдигна глава.

- Не зная какво си решил да го правиш? -
Гласът му бе мек, кадифен -
На земята не навсякаде бил си,
а дори не си чувал за такъв феномен.

Ето и аз гледам пред себе си.
Статуя виждам. Голяма. От бронз.
Богиня, наричат я, на свободата...
Тук точно се крие голям куриоз.

Каква богиня, приятелю?
И къде има тук свобода?
От Аспарух до Асеня,
след Девети възпяват я,
но някой, кажи ми, дали я видя?

Няма го вече хана Ювиги.
И Асен си почива във мир.
Червените бабички дрънкат с тенджери,
но от това, кажи ми, какъв келепир?

И ето, няма го вече Девети.
Но и децата знаят това,
че след Девети идва Десети
и тогава тя стана една...

Кой будка отваря, кой магазинче...
Трети - голям ресторант.
Едни пазаруват с последни стотинки,
другият вече станал е гранд.

И ето ти тебе една демокрация!
От всички жадувана май векове.
И ето ти тебе хиперинфлация.
Ни за живеене, ни да се мре.

Аз изкарах до пенсия някак си.
И затова май се чувствам щастлив.
Но да правиш магии и всякакви фокуси
до пенсия ти ще бъдеш ли жив?

Продължи да говори. Вече не слушах.
Захванах се пак с мойто дръвце.
Че парите за хляба, за сол и за лучец,
все по-трудно изкарвах с тия ръце.

Не гледах Богинята на свободата.
Към мен не погледна и тя.
Извадих си слона, приличащ на дракон,
и май че в лицето ми той се изсмя.

Смей се, незнайно, проклето животно.
Та ти си само парченце дърво.
И запомни, че щом аз съм те правил,
длъжно си вечно да бъдеш добро!

Не за кумир или за идол
с тия ръце съм те нежно творил.
И знай, че вложих много от себе си
да те направя не Бог, а прост сувенир!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...