Dec 5, 2014, 9:39 PM

Дървото на Юда

  Poetry
1.5K 0 6

                                    Дървото на Юда порасна голямо.

                                    Заедно с него порасна и Юда!

                                    Разлисти таланта си–древен и грозен,

                                    предаваше всички наред.

                                    Предаде баща си, предаде любимата,

                                    предаде детето във себе си...

                                    Предаде приятел, предаде си кучето,

                                    предаде мечтите си звездни.

                                    Целуваше всички, но никого истински,

                                    със някаква сбъркана жажда...

                                    Накрая предаде земята, която

                                    го чакаше – мека, прощаваща...

                                    Там – под дървото на Юда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • за този текст... браво от мен!
    много точно и актуално..
  • Жанет, ти си морско чедо и плуваш и надълбокичкото! Явно!Може и да си русалка?
  • Аа, четем, четем Но тук е дълбокичко (което в превод трябва да значи мнооого е добро) - ха си се заблял, ха си се удавил.
    Съ джуниъръ СЪм
  • Thank you, Алън! А също и на Мисана!Момчета, добре, че се спряхте, та някой да прочете стихото ми!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...