Dec 5, 2014, 9:39 PM

Дървото на Юда

  Poetry
1.5K 0 6

                                    Дървото на Юда порасна голямо.

                                    Заедно с него порасна и Юда!

                                    Разлисти таланта си–древен и грозен,

                                    предаваше всички наред.

                                    Предаде баща си, предаде любимата,

                                    предаде детето във себе си...

                                    Предаде приятел, предаде си кучето,

                                    предаде мечтите си звездни.

                                    Целуваше всички, но никого истински,

                                    със някаква сбъркана жажда...

                                    Накрая предаде земята, която

                                    го чакаше – мека, прощаваща...

                                    Там – под дървото на Юда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • за този текст... браво от мен!
    много точно и актуално..
  • Жанет, ти си морско чедо и плуваш и надълбокичкото! Явно!Може и да си русалка?
  • Аа, четем, четем Но тук е дълбокичко (което в превод трябва да значи мнооого е добро) - ха си се заблял, ха си се удавил.
    Съ джуниъръ СЪм
  • Thank you, Алън! А също и на Мисана!Момчета, добре, че се спряхте, та някой да прочете стихото ми!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...