Oct 3, 2015, 9:16 PM

Дъщеря

Poetry

518 0 0

ДЪЩЕРЯ
.... на Деа ...

Дъхът ми спира, само като те докосна,
от обич си изплетена и от светлина...
сърцето си от себе си откъснала,
на Теб го дадох, дъще...

Ръцете ми треперят, само като те погаля,
от надежди си създадена, и от любов...
душата си обрекох, раждайки те,
на Теб я дадох, дъще...

Най-хубавият ми подарък, ти си...
най-милата ми болка, само ти....
в очите ти събирам сълзите си,
от Бога дар си... ДЪЩЕ!!!
Благословена съм!

Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0