Oct 3, 2015, 9:16 PM

Дъщеря

Poetry

519 0 0

ДЪЩЕРЯ
.... на Деа ...

Дъхът ми спира, само като те докосна,
от обич си изплетена и от светлина...
сърцето си от себе си откъснала,
на Теб го дадох, дъще...

Ръцете ми треперят, само като те погаля,
от надежди си създадена, и от любов...
душата си обрекох, раждайки те,
на Теб я дадох, дъще...

Най-хубавият ми подарък, ти си...
най-милата ми болка, само ти....
в очите ти събирам сълзите си,
от Бога дар си... ДЪЩЕ!!!
Благословена съм!

Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0