Дъщеря ми
Дъщеря ми
По цели нощи молех се на Бога,
да ми прати чудо от небето.
И вече мислех, че не мога
да съм достойна за детето.
И ето, че във ден прекрасен
събуди се във мен живот.
Рисувах го с рисунък ясен,
и виждах го в съня ми тук.
Роди се малка и красива,
прекрасно, нежно, мъничко дете.
И кръстих я със обич Ива,
за да радва моето сърце.
Сега расте под грижите ни топли
и всеки ден с усмивки ни краси.
И често с нежни вопли
изпълва с гордост нашите гърди.
За нея в огъня ще вляза
и ще обърна аз света.
За да не може да залязва
усмивката от нейното лице.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
