Цветята са се влюбили в дъжда,
пороите пораждат още жажда.
Поискай всичко, ще ти кажа “да”.
Като дъжда, за мене ти си важен.
Земята се е влюбила в небе,
което с жарко слънце я прегръща,
тъй както аз съм влюбена във теб,
а любовта е топлата ни къща.
За да те имам, аз я построих,
подслон, под който се събират двама.
Целунеш ли ме, те превръщам в стих,
прочитай го, когато мен ме няма.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
