Да можех само - бих стъкмил компот от Юли ,
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули -
на времето да бъдеш господар !
Дори частица дъжд да падне върху твойте плещи ,
а вятърът листата завърти
с една лъжичка от бурканчето горещо
уютно да се чувстваш ти !
Дори да тръгнем всички по балтони ,
или Емил Чолаков да повика северняк
и да се променят природните закони ,
все пак - да си речеш : " Обича ме все пак !"
© Момчил Манов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
