Jul 18, 2010, 8:37 PM

***

  Poetry » Civic
713 0 3


"Мълчи народа!"
          Хр.Ботев

Българи!
Кой духът ви уби?
И кой поп Кръстьо
отново ви предаде?
Мълчи народа! И търпи...
Навярно заслужава си съдбата.
И може някой ден дори,
за правдата една
(като Апостола)
на черното бесило
да ме изпрати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изглежда доста опасно-страшно!!!
  • Илко, стихотворението ми е написано през 1998 г.
    Наистина, има такава експозиция направена след 2000 г.,
    за оневиняване на поп Кръстьо, но аз имам причини да се съмнявам
    и други хора също.
    1. Когато от ханчето завели в конака Левски,турските власти са се чудели кой е този и това до някъде оневинява поп Кръстьо, но когато
    извикали поп Кръстьо да каже познава ли го, той се обръща към Левски:
    „Каква я мислехме, каква стана.” и по този начин той идентифицира пред турските власти, че са хванали издирвания от тях Неуловим дух. От тук нататък Левски го закарват за Търново, от Търново за София.
    Преди да е заловен Левски, в конака Ловеч вече били заловени поп Кръстьо,Марин Поплуканов и Пъшков.
    2. В оправдателната си дописка от м.ноември 1879 г. поп Кръстьо пише, че познава този Васил Иванов Кунчев, който е отнел живот. За него е било по-важно това, отколкото делото за който Той е дал живота си.

    А колкото до това, че”тогава не народът изпращаше на бесилото”:
    1. Прескачайки плета в ханчето, на Левски му се заплитат вървите. От джоба му пада кесията и монетите за пушките се разпръсват в снега. Заптиите го хващат и го водят към Ловеч,а в това време къкринци са загребвали снега, където са паднали монетите, предназначени за свободата им и топят снега, за да останат монетите за тях. Става бой кой, колко повече да заграби.Това е народът, за който Той е тръгнал да си дава живота.

    2. От Търново за София Левски е бил охраняван от 20 души и вместо
    този народ да го освободи, той си е гледал сеира, както прави и сега, а тези, които са били в комитетите,са се изпокрили и то умишлено, защото никой не е искал да бъде уловен.
    Мога да пиша още по темата, но спирам до тук.

    Водице, всеки един, който не се отказва от идеята си, е подложен на гонения.
    Лайтмотивът е, че всички революционни движения в България са заградени от предатели в старата и новата история.
    А никой не може да знае какво въздействие може да даде моето стихотворение в даден момент, на дадено място. Непредсказуемо е!

  • Едва ли ще имаш тази чест, Златна...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...