Jul 26, 2011, 11:24 PM

* * *

  Poetry » Love
1.2K 0 0
Искам сред вълните на живота да си имам малък остров.
Остров от желания, мечти и светли хоризонти.
И там, на този остров, ти да носиш
мириса на свежите цветя, мириса на утринната слънчева дъга.
Да бъдеш моето вечно лято
и хладен нощен бриз, в който да се галя,
притворила очи и замечтано да притихвам
в морето от целувки необятни.
В прегръдката ти силна неуморно залеза да съзерцавам
и въпреки че си до мен, аз пак за теб да мисля, да мечтая и копнея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Паскалева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...