Dec 14, 2012, 11:15 AM

* * *

  Poetry » Love
598 0 0

Дървото

на старата наша любов

е пак оцеляло.

След седмата, най-дълга зима,

ще има

и пролет, и лято...

И млади листенца по клоните.

И корени

по-яки, по-жилави.

Дървото

на старата наша любов

е живо!

Но плахият щъркел

все още не се е завърнал.

Кога ли бездомникът

най-сетне ще свие гнездо,

повярвал,

че не остарява

дървото

на старата наша любов? - 

дърво на живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....