Дървото
на старата наша любов
е пак оцеляло.
След седмата, най-дълга зима,
ще има
и пролет, и лято...
И млади листенца по клоните.
И корени
по-яки, по-жилави.
Дървото
на старата наша любов
е живо!
Но плахият щъркел
все още не се е завърнал.
Кога ли бездомникът
най-сетне ще свие гнездо,
повярвал,
че не остарява
дървото
на старата наша любов? -
дърво на живота.
© Албена Димитрова All rights reserved.