Dec 14, 2012, 11:15 AM

* * * 

  Poetry » Love
445 0 0

Дървото

на старата наша любов

е пак оцеляло.

След седмата, най-дълга зима,

ще има

и пролет, и лято...

И млади листенца по клоните.

И корени

по-яки, по-жилави.

Дървото

на старата наша любов

е живо!

Но плахият щъркел

все още не се е завърнал.

Кога ли бездомникът

най-сетне ще свие гнездо,

повярвал,

че не остарява

дървото

на старата наша любов? - 

дърво на живота.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??