* * *
Всичко свърши,
пътят дълъг беше
и борбата водих си сама,
будна бях - ти, докато спеше,
но далеч от мене бе реалността.
Странно как животът ни променя -
безвъзвратно, неусетно, изведнъж,
също както ден и нощ се сменят,
като слънце след проливен дъжд.
Тръгваме в една посока,
после - в друга,
толкова объркан свят,
днес някой те обича до полуда,
утре - си за него враг.
Как така се случва,че това,което
някога било е любовта,
става вече олицетворение на всичко,
дето носи само чувството "тъга".
Ние винаги сме си виновни,
кой от глупост, кой от суета,
щом във рамки сме готови някой да ни сложи,
чака ни единствено безкрайна самота.
© Елена Гъдева All rights reserved.
