Мигове
от прогледнали луни
откъсваш.
Страдания
изстискваш
от напукани мечти.
Очите не
прозряха
от огъня изстинал.
Несмайващо,
пречупените мисли
потъват
в немислени видения.
Познай се.
Пътят ще изгрее.
И
тихите тревички
ще чуят
разкъсващия дъх
за обич.
© Атанас Ганев All rights reserved.