Черна роза в сърцето си ще забода

вместо платче, което с времето ще избелее,

а аз не искам да забравя...

Да ми напомня за смъртта -

една любов останала да тлее.

Ще я завъртам, понякога, нека ме боли -

бодлите ù да разкъсват плътта ми.

Да не забравям своите горчиви, черни сълзи,

че от болката ми по-възвишено чувство няма!

Капчиците кръв, нека капят върху снега,

с моята самота, нека топлят снежинките в пръстта.

Да ми напомня, че те имах, някога, до забрава...

Как бавно се изплъзна между пръстите ми -

като пясък, и избяга, бавно и безшумно в морската вода.