Jun 6, 2014, 9:39 PM

***

  Poetry
836 0 0

И бродя безцелно,

и бродя самичка.

В баровете е пълно

и по улиците е пълно,

а в нас няма никой.

И лишено от смисъл е това съществуване,

увенчано с безкрайни надежди.

И ненужни, претруфени стихове,

и течащи безцелно години.

И накрая градината глуха е,

и накрая дори и сред хора се плаша.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...