Jun 6, 2014, 9:39 PM

***

  Poetry
837 0 0

И бродя безцелно,

и бродя самичка.

В баровете е пълно

и по улиците е пълно,

а в нас няма никой.

И лишено от смисъл е това съществуване,

увенчано с безкрайни надежди.

И ненужни, претруфени стихове,

и течащи безцелно години.

И накрая градината глуха е,

и накрая дори и сред хора се плаша.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...