Jul 5, 2014, 11:32 PM

* * *

  Poetry » Love
578 0 1

Божественият тон на любовта,
със който ти в душата ми отекваш
по пътя ми чертае светлина
и сипе мрак по грешните пътеки.

Усещането ти - на струна,
която се целува с небеса,
успя да се превърне в дума
и падна в мене - капчица роса.

Импресия от розови зюмбюли
превзе сърцето ми - ела
през спомените за тръпчиви дюли,
когато се открехне есента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...