Nov 2, 2007, 7:40 PM

Един ден

  Poetry
841 0 4
Един ден слънцето ще изгрее на обратно.
Един ден ще имаш две сърца.
Един ден или два? Време - зимно или лятно?
Един ден ще танцуваш със дима.
Един ден - слънчева утеха,
един ден - нежен летопис.
Един ден станал разпокъсаната дреха
на нашия така сценичен живопис.
Един ден бъди мое приятелче.
Спокойно - тогава пак ще бъда малка!
Подари ми огледало за подаръче
или пък за душата ми запалка.
Един ден... сега ще си го представя.
Ще се опитам да го нарисувам.
Искам и за вас да го оставя.
Не искам егоисткa да ви се струвам.
Един ден ще говорим всичките езици,
един ден най-после ще се разберем.
Ще можем да отстояваме гордо нашите позиции.
Ще излизаме с готварска престилка или шлем.
Един ден ще гледаме Земята,
ще отделим минута да кажем "Здрасти".
Един ден, надявам се, ще имаме време да погледнем и зората.
Няма да се занимаваме с глупости от рода "Кой, кого мрази".
Един ден ще мога да се усмихна.
Ще виждам хора красиви и засмяни.
Надявам се да успея да свикна,
да не робувам на хорски приказки, одумки, свади.
Един ден ще прегръщам, който видя.
Няма да се страхувам да казвам всичко.
Един ден мога да си купя и блуза синя.
Няма да се страхувам вече от нищо.
Искам да създам един ден.
И този ден хората да си посветят.
Искам в този ден да може поне всеки да се нарече почтен,
с най-красивото си лице да се пременят.
В този ден кажете на всички, че ги обичате.
Не се страхувайте, че ще бъдете наранени!
Не се страхувайте от това, което изричате,
защото ще се почувствате облекчени.
Тогава ще видите, о, чудо!...
Не ви се присмиват, заливат ви от обич!
О нали, всичко е толкова забавно, че дори и щуро?
Хайде, всички да станем нови!
За къде пазите тези думи,
те не свършват, имате достатъчно!
Тръгвай веднага, не чакай един ден, чу ли?
Не се страхувай вече от предателство!
Един ден може да не дойде!
Затова, хайде този ден да е сега!
Тръгвайте и моля ви, не стойте!
Покажете ми, че има любов и вяра на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...