Един ден всичко ще се разпилее,
вятър ще отвее жълтите листа.
Един ден тишината ще говори вместо нас,
дъжд ще ромоли вместо сълзите в нашите очи.
Сълзи от любов, от радост и от тъга може би...
А после пак ще се усмихне слънце,
дъга ще украси небето синьо.
Спомените само ще ни събират с другите,
разпилени души.
Един ден ще е тихо и красиво, може би...