Един ден, може би...
Един ден може да ме викаш,
но може да не чуя твоя глас
и може да ме търсиш да опиташ,
но друг човек за теб ще бъда аз!
Отива си душата обичлива
(макар до днес да те обичам все така!)
Забравям да се смея, да съм жива -
остава въглен вътре в мен жарта.
От лявата страна в гърдите бие
изгаряно, разбивано сърце,
което всеки път, щом се разкрие,
съсичано било е на по две!
И знаеш ли защо сега го казвам?
Да видиш колко страдах, затова.
Не че боли те как във мен е празно,
но мене също... тъй че ще мълча...
А ако някога отново ме повикаш
(аз вече нямам сили да крещя),
ще бъда нечий чужд далечен вихър
и твоята изгонена мечта!
Един ден, знай, животът се обръща -
обичах те пред всичко на света!
Не оцени. Днес само моят глас се връща
да ти нашепва с обич "Закъсня" ...
© Любимата All rights reserved.
