May 24, 2009, 6:53 PM

Един живот

  Poetry » Other
821 0 7

Един живот

 

 

Уморен, пурпурен поглед,

едно сърце обляно в болка,

със студени, груби пръсти,

с фина, невинна душа...

 

 

Дете с големи, черни очи,

не чувства малкото сърце,

ръцете му са винаги в кръв-

кръв от необятната далечина...

 

 

Една жена с бавни крачки,

със сетива, изтерзани от скръб,

една жена отпива малки глътки -

сладък е еликсирът живот...

 

Една старица тихо плаче

в тъмния и прашен ъгъл самота,

една старица отчаяно жадува -

избавящата бездна на смъртта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли, ти виждаш твърде далече във времето, при това го правиш много осъзнато.
    От теб наистина ще стане един великолепен творец!
  • Става дума за един човешки живот, следователно човек, който расте.
  • Всички тези хора познават ли се? Или става въпрос за един- дете, жена, старица- човек който расте?
  • Всички тези хора познават ли се? Или става въпрос за един- дете, жена, старица- човек който расте?
  • Плюх си в пазвата, така де, страх ме хвана. Давай го по-весело!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...