24.05.2009 г., 18:53 ч.

Един живот 

  Поезия » Друга
640 0 7

Един живот

 

 

Уморен, пурпурен поглед,

едно сърце обляно в болка,

със студени, груби пръсти,

с фина, невинна душа...

 

 

Дете с големи, черни очи,

не чувства малкото сърце,

ръцете му са винаги в кръв-

кръв от необятната далечина...

 

 

Една жена с бавни крачки,

със сетива, изтерзани от скръб,

една жена отпива малки глътки -

сладък е еликсирът живот...

 

Една старица тихо плаче

в тъмния и прашен ъгъл самота,

една старица отчаяно жадува -

избавящата бездна на смъртта...

 

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знаеш ли, ти виждаш твърде далече във времето, при това го правиш много осъзнато.
    От теб наистина ще стане един великолепен творец!
  • Става дума за един човешки живот, следователно човек, който расте.
  • Всички тези хора познават ли се? Или става въпрос за един- дете, жена, старица- човек който расте?
  • Всички тези хора познават ли се? Или става въпрос за един- дете, жена, старица- човек който расте?
  • Плюх си в пазвата, така де, страх ме хвана. Давай го по-весело!
  • Ох, не съм само аз, значи...
  • Изобщо не разбрах какво искаш да кажеш.
Предложения
: ??:??