May 16, 2012, 4:31 PM

Един живот 

  Poetry
1516 0 7
ЕДИН ЖИВОТ
Като ритони с тежка медовина
поемах дните с тръпните си пръсти.
Търкаляха се щедрите години,
опиваха ме с виното си гъсто,
додето ме споходиха мъглите
и тежък сняг ми стана брат доведен,
и слънцето изгряваше сърдито,
и вятърът попътен духна леден...
... додето пътят изтъня и свърши,
и хоризонтът се сниши над мене
и вместо плодни клони – сухо върше ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Random works
: ??:??