Мина миг и всичко е вече различно,
ти стана някак студен,
но какво, се чудя, за теб е типично
все по-различен с новия ден.
Мили думи, скъпи усмивки,
всичко изчезна сега.
Няма ги твоите безценни целувки,
няма я моята мечта.
Ти ме гледаш вече с други очи,
в които липсват лъчите, мечтите,
то толкова ясно личи,
не за нас греят звездите.
© Надежда All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
