Стрелките са неподвижни.
И ако този момент е безкраен,
тръгнал ли си нанякъде?
Накъде?
И ако този момент само твой е,
безкрая печелиш.
Не се оглеждай,
така или иначе сам си започнал,
сам си продължавал,
сам си дишал и сам си спирал...
... и си изчезвал у всекиго.
И сам си преглъщал...
Но сега съществуваш,
а те ще останат.
Да, всички, загърбени.
Ще искат напразно,
ще гледат хем строго, хем плахо.
Не, не беше отворена книга ти,
и няма да бъдеш.
И те ще потъват,
ще падат...
... от техните върхове
недостижимо, псевдо-божествени,
бляскаво светещи.
Вратите пред тях са затворени
завинаги.
А пред теб твое е всичко.
Дали някога ще се върнеш?
Дали ще останеш?
И коя беше онази потребност да избягаш,
сам да останеш?
И сега това ли беше онази удовлетвореност,
която никога не получаваше?
... и спираш да търсиш пътя назад.
Свалил си оковите,
които ти поставяха,
себе си можеш ли сега да познаеш?
Или друг си - свободен?
Или същият - пред себе си изправен?
И сега можеш сам да градиш и надграждаш,
без никой да разрушава.
И можеш да продължиш уверен, независим.
И това, което ти беше вчера, те забравиха.
Но това, което в тебе превърнаха,
сами го направиха.