Един неизказан стих
514
0
0
Един неизказан стих
RemaTe
Плакал съм със всичките сълзи
очите ми достигнали безкрая,
тъй сякаш майка е загубила дете
душата ми едва е оцеляла.
Правил съм какво ли не
и ровил съм във кофите за смет,
а целият боклук на този свят,
той вдигнал замъците на крале.
Рисувал съм и най-тъжната картина
"Гръдта човек опитва да разкъса",
живота си във нея пресъздал
виси на клонче в райската градина.
И повече дори не ми се пише,
какво ли още преживял,
а бъдещето чака ме до гроб
заровил в него всичката печал!
© РемаТе All rights reserved.
