Един почти (не)истински случай
Един почти (не)истински случай
Напих се здраво, 'все едно... говедо,
у кръчмата на оня дедо Мите,
па после бързо хукнах кат' торпедо,
да не ме дирят наш'те по нощите.
По пътя аз видях площадец малък
и ми дойде идейка да отдъхна,
та седнах тежко на асфалта гладък,
вперил очи към тъмнината мътна.
Умората ми беше тъй жестока,
пиянството пък - истинска несгода,
че легнах меко до бордюра топъл
и тутакси заспах като войвода.
А нощем облак тъмен се възнесъл.
Порой от него силен се изсипал.
И мощни речни вади той донесъл,
та всичките ми дрехи бе разсипал.
Но аз, пиян, си хърках непробуден,
оставяйки водата да ме бори.
И сън сънувах, някакъв си чуден,
как в океана плувам неуморно
А наш'те тръгнали пък да ме търсят,
звънели те на всичките познати,
отишли чак на край село по пътя,
но сякаш бях изчезнал безвъзвратно.
"Леле, момчето, к'во ли става с него,
у тоя дъжд че 'земе да настине,
па мечка или вълк че го налегнат,
или айдуците че го настигнат..."
А аз сабале се събудих рано,
подгизнал, тежък, муден, махмурлия,
и бавно се запътих към дома ни,
навел глава и крачещ кат' кадия.
А пък у нас една сюрия хора.
Оплакват ме, и молят се, и думат...
"Не бойте се. бре, жив съм!" - им говоря.
Пред смаяните погледи върху ми.
© Донко Найденов All rights reserved.
Разбирайки по-късно, че е по действителен случай, като че ли не беше толкова смешно и все пак буди много усмивки 
