Един Поет
Един поет
Поетът с любов реди своите слова,
пише за хората с надежда една,
да достигне до тях неговата творба,
словата му за Живота и за Любовта!
С малка книжка протяга ръка,
забързани, замислени и изморени хората
минават покрай него и неговата книга.
А той е вложил себе си и парите си в това!
На улицата силен вятър брули голата му глава,
свърши хубавото време и дойде студа.
Малко момиче с майка си сега
приближи се и протегна своята ръка.
- Здравей, чичко. Колко струва книжката?
А той усмихна му се и протегна своята ръка.
- Подарък е от мен, вземи я, малка душа!
Тя пое я и благодари.Отиде при своята майка.
- Довиждане, добър Човече и от мен,
поезията ти ще ме стопля в мразовит ден!
А хората забързани, намръщени го подминат,
студа пронизва старото му палто,
за човещината си те забравят,
а той ще легне гладен в своето легло!
Защо тъй стана, какво се промени?
Хората са същите, но вече други, уви!
Тъжно поклати поета своята глава,
бавно книжката със стиховете си прибра,
а една сълза се спусна по неговата буза.
Ето вече е зима и сняг заваля,
бели снежинките падат в калта!
Бели като душите на хората,
но стават черни в калта!
Денят отмина, спуска се вечерта,
утре пак ще дойде той тук,
да раздава Вяра, Надежда, Любов и Доброта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
