Един поглед
Аз искам да запазя тази лудост.
Аз искам да живея в този свят -
измислено-реален, той е чуден -
очакван, неочакван, непознат.
Аз искам да запазя своите мисли,
да ги извая сякаш са от кал,
да ги лакирам, чистя и избистря -
така ще знам - аз вече съм живял.
Аз искам да запазя тези чувства,
макар че често от това боли -
да чувстваш днес си е изкуство,
а болката говори: "Ти си жив."
Аз искам да запазя този спомен.
Да го прибавя в купчина със прах.
Ще я почистя някой ден основно,
когато дойде времето... за тях.
И някой ден, в едно прекрасно утро
ще си припомня, без да чувствам страх -
един единствен поглед, но изкуство -
да кажеш всичко, без да искаш грях.
Аз искам да живея в този свят -
измислено-реален, той е чуден -
очакван, неочакван, непознат.
Аз искам да запазя своите мисли,
да ги извая сякаш са от кал,
да ги лакирам, чистя и избистря -
така ще знам - аз вече съм живял.
Аз искам да запазя тези чувства,
макар че често от това боли -
да чувстваш днес си е изкуство,
а болката говори: "Ти си жив."
Аз искам да запазя този спомен.
Да го прибавя в купчина със прах.
Ще я почистя някой ден основно,
когато дойде времето... за тях.
И някой ден, в едно прекрасно утро
ще си припомня, без да чувствам страх -
един единствен поглед, но изкуство -
да кажеш всичко, без да искаш грях.
© Цветелина Савкова All rights reserved.
