Един поглед
Един поглед
Да ме погалиш с поглед топъл,
когато мракът ме поглъща.
Да секне мигом тъжен вопъл
и да усетя, че се връщам.
Ръката нежна да протегнеш,
когато болка ме налегне,
да ме докоснеш ненадейно
и пред очите ми да грейне.
Едничка дума да пророниш
тъй както само ти умееш,
тревогите ми да прогониш
и пак да мога да се смея.
Главата си да сложиш бавно
на умореното ми рамо,
да чувам дишането равно –
за туй мечтая само.
Ти си ключа, със който
отварят се ръждясали резета
и аз до края ще те нося
с верижка златна до сърцето.
Отнемеш ли ми всичко туй,
ще почна бавно да линея.
Ще чакам сетния си час,
но пак за тебе ще копнея.
© Кирил Димитров All rights reserved.
