Един поглед
Един поглед
Да ме погалиш с поглед топъл,
когато мракът ме поглъща.
Да секне мигом тъжен вопъл
и да усетя, че се връщам.
Ръката нежна да протегнеш,
когато болка ме налегне,
да ме докоснеш ненадейно
и пред очите ми да грейне.
Едничка дума да пророниш
тъй както само ти умееш,
тревогите ми да прогониш
и пак да мога да се смея.
Главата си да сложиш бавно
на умореното ми рамо,
да чувам дишането равно –
за туй мечтая само.
Ти си ключа, със който
отварят се ръждясали резета
и аз до края ще те нося
с верижка златна до сърцето.
Отнемеш ли ми всичко туй,
ще почна бавно да линея.
Ще чакам сетния си час,
но пак за тебе ще копнея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Димитров Всички права запазени
