На кръстопът съм, а няма посоки.
Бързо трябва да реша
дали отново да започна да те мразя,
или истината за посока да избера,
че обичам те безкрайно много
и копнея твоя да съм сега.
Как бих желала при тебе да се сгуша,
да не изпитвам вина за това,
да мога пред целия свят да изкрещя,
че само тебе обичам
и не искам с друга да те деля.
Но не, трябва дълбоко в сърцата си да заровим
тоз изгарящ зов.
Не може вече да сме двама.
Един път било е любов.
© Стела All rights reserved.
Лично мнение.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
