С вяра се трудя ,за да грейне на лицето ти усмивка,

за да погаля душата ти с нежна милувка.

Изпипвам всеки детайл до съвършенство,

посипвам всеки детайл с капчица вълшебство.

Увличам се като магнит към черен метал,

увличам се,но от този глас ще се вразумя,

ще го послушам и ще погледна пак към теб засиял,

няма да му се възпротивя ,но ще устоя,

моето лудо желание ще погреба.

Ще възкръсне то с нов ум ,с нова надежда,с нова премяна

ще възкръсне то,защото искам да те видя засмяна.

Този път без лудост,без глупост ще се трудя,

този път сред буря ,облаци ще плачат,

а аз над реките от горест мост ще изградя.

По него моите дарове ще тичат,ще крачат.

Няма те на моя ден,забрави ме ти,

няма те на моя мост,заболя ме,сърцето го боли,

но не за моето щастие се боря,

но не за моето сърце душата ми гори.

И когато всичко изглежда изгубено, знам че всичко ще се нареди.

И пак потъпквам в себе си ,но не надеждата ,а гордостта.

Надеждата озарява пътя ми в тъмнина,

надеждата води ме по моста крехък,

до твоето убежище ,до твоя замък,до твоя пламък.

Ти готова си за изненада,

ти готова си даровете ми да приемеш със наслада.

Щастие е усмивката и смеха ти да получа,

щастие е милите ти думи да заслужа.