Един старец, едно куче и едно добро
В студена нощ и хладна стая,
че пенсията не стига за дърва,
имаше старец, там на края,
с гъсти вежди и побеляла брада.
Денят минаваше в самота,
забравен и от чедо, и от Бога
всеки ден белязан с нищета
Това е тя човешката тегоба
Какво тишината наруши?
Там в двора май, че случваше се нещо
Що да гледа кученце скимти,
дали за помощ моли го горещо?
Водичка едно парченце хляб,
на стареца самотната вечеря,
със усмивка в погледа си благ,
залъка си последен той споделя.
И стана тя каквато стана,
не зная тази вечер кой на кого,
добро направи и в замяна,
веч не бе самотно малкото легло.
Доброто ли, още го има
Добрия за него често не тръби
С корав залък в студена зима
Това e толкова красиво , нали?
Живка Иванова
27.08.2025г
© Живка Иванова All rights reserved.
