Един сърдечен зов
Колко е тънък пределът в изкуството,
как стъпваш по тънкия лед...
Не гледай надолу, главата - високо със гордост
и следвай пътя си с чест.
Какво би дал художник,
за да направи щрихите само
на пламенен залез на нашто светило -
не зная.
Не щрихи, не златна картина
със броня от багри ще дам на света,
а в светла поема със думи най-сладки
възпявам аз любовта.
Не са ли лъчите на слънцето рима,
в която тече сладостта,
или водопад от чувства най-силни,
преливащи във нощта?
Ръката трепери под звуци на песен,
залезът идва на тежкия ден,
в пламенни чувства унесени
влюбени двама разперват криле.
Аз ли съм, ти ли си тук сътворила
израз на чувствата най-съвършен?
И аз - поетесата, и ти, неповторима,
се сливаме заедно в залез червен.
© Паулина Зарева All rights reserved.
