Nov 25, 2012, 11:38 PM

Един за друг 

  Poetry » Civilian
700 0 4

Самотна улица събира светофари

и тънки пластове от лед пращят в студа,

под стъпките на двамата другари,

които си приказват във нощта.

 

Мигът отлита неусетно, отдалече 

ги влачат нови мисли и мечти,

назад остават думи тихо неизречени,

красиви полети в приятелски страни.

 

В изстрадани минути си прощават

на всеки удар тежък острата игла,

след всяко падане един друг се изправят

и продължават да пътуват все така.

 

За мен приятел и приятел аз за тебе,

така по-леко крачим във снега,

прекарваме горчивото предателство

на другите и смеем се с дъжда.

 

Защото двама, само двама оцелели,

останахме от времето така,

в крилата на приятелство разперени

да порим ветровете на света.

 

 

 

25 ноември,

2012 година 

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??