Един за друг
Самотна улица събира светофари
и тънки пластове от лед пращят в студа,
под стъпките на двамата другари,
които си приказват във нощта.
Мигът отлита неусетно, отдалече
ги влачат нови мисли и мечти,
назад остават думи тихо неизречени,
красиви полети в приятелски страни.
В изстрадани минути си прощават
на всеки удар тежък острата игла,
след всяко падане един друг се изправят
и продължават да пътуват все така.
За мен приятел и приятел аз за тебе,
така по-леко крачим във снега,
прекарваме горчивото предателство
на другите и смеем се с дъжда.
Защото двама, само двама оцелели,
останахме от времето така,
в крилата на приятелство разперени
да порим ветровете на света.
25 ноември,
2012 година
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
