Един знак само
Бавно, слепешком
търся светлината.
В тъмното като прилеп
опипвам стената.
Тук някъде трябва да е.
Кънти на светло.
Усещам я с кожата си,
по аромата насреща.
Един знак ми трябва,
че съм на вярна посока.
Че там някъде е вратата,
за да поискам прошка.
Допуснах грешка,
сама я затръшнах.
С дявола се заиграх
и рога ми пораснаха.
А някога и аз ангел бях.
Трябва да се измъкна
от мрачната лудница.
Моля те, отвори вратата.
Прости на блудницата
нощната статистика.
Подари ѝ светлина
вместо Света̀та истина.
И дяволите ще станат
с един по-малко.
© ПАУЛИНА НЕДЯЛКОВА
2020 г.
© Паулина Недялкова All rights reserved.
