Единствен
Твоя съм... Ръцете ти са стряхата.
Само днес да приютиш мечтите ми...
В погледа ми сто слънца изгряха –
сплетохме ръцете си с лъчите им.
После с теб една лоза разлистена
лудна нейде в облаците бели –
в чернозема стъпките улисани,
искаха нагоре да поемат.
Пазих те от погледи на дяволи
и от думи тежки, и от завист...
И танцувах под дъжда от бисери –
после все намирах те по памет.
И проправях път през чужди синори,
за да мога някак да те стигна,
че боли от дълго ненамиране
и от тишината непростима.
А си мой в сълзите недокоснати –
свещ ти паля, в храма коленича
„Моля те, прости греха ми, Господи!
И ми дай сърце да го обичам!”
© Йорданка Господинова All rights reserved.
