May 25, 2010, 9:58 PM

Единствен

  Poetry » Love
1.6K 0 2

 Единствен

 

 

Знам, че няма да се видим вече

и ще ми липсва много твоят глас.

Любими, заминаваш надалече,

но никога не ще забравя тебе аз.

 

Душата ми без теб ще бъде празна,

след тебе част от мен ще се стопи.

Невиждани очи забравят се, е казано,

но погледът ти все пред мене ще стои.

 

Усмивката ти вечер ще изгрява

пред мен като луна в нощта.

И твоят лик пред мен ще се явява,

а с него само болка и тъга.

 

След тебе аз ще страдам много

и споменът ще ме преследва всеки ден.

Да те забравя едва ли някога ще мога.

Ти беше и ще си останеш Единствен за мен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...