Ти възкръсваш няколко пъти
като птицата Феникс - от пепелта,
моя Родино - единствена на света.
Аспарух, княз Борис, Симеона Велики
със слово и меч съградиха
стоманена сплав от разнородните племена.
Векове на страдания, мъки, робия,
но хората и песните български съхраниха
изконни традиции, като в пъстра носия.
И е живо, и песенно словото българско.
И от българи, траки, македонци славяни
е изваян един пантеон, въплътил бъднина.
© Наташа Биразова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
