Apr 24, 2006, 6:55 AM

Единствената реалност-ЛЮБОВТА!

  Poetry
1.3K 0 8
Това не са сълзи!
Това са бисери,
от усмивка озарени,
блестят в очи опиянени.
Сълзи от радост изгарящи отминала тъга,
лек за моята душа.
Красота и тайнство от лицето лъха...
След дългата тъга, след коварна самота
отново съм щастлива и от обич аз горя!
Без страх, без гордост, без излишна суета
отдавам се на теб и Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оптимистично
  • Нека на всички пътят им да бъде осветен от светлина Благодаря,Мойра!
  • Нека,
    светлината да осветява пътя ти!
  • Благодаря ти,Вили!
  • "...Без страх, без гордост, без излишна суета
    отдавам се на теб и Любовта!" Разбираш ли ме?
    Лъха на непонятна за еснафите гордост и именно това ми харесва. Не приемам в любовта да има роби.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...