Jun 14, 2014, 8:27 PM

Единственият Босилеград

589 0 0

В подножието на Рисовица,

на пиедестала на Градище,

връщам се като лястовица –

там, на бащино ми огнище.

 

Всичко мое се намира там,

в епицентъра на живота мой,

и да имам друг живот – знам,

към него ме води всеки завой.

 

Оставени белези на един юноша

напомнят за града му всеки ден,

но, така е – колкото и да е лоша,

реалността е на пътя пред мен.

 

Тук и асфалтът ми е непознат,

а улиците толкова безразлични,

живея в един прекрасен град,

където мечтите са циклични.

 

Към гнездото като лястовица

всяка пролет натам отлитам,

и с характер на стара орлица –

късно е да се превъзпитам.

 

Запазените спомени пилеят,

връщайки ми мислите назад,

за него аз постоянно милея –

за единствения ми Босилеград.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....