Jun 14, 2014, 8:27 PM

Единственият Босилеград

596 0 0

В подножието на Рисовица,

на пиедестала на Градище,

връщам се като лястовица –

там, на бащино ми огнище.

 

Всичко мое се намира там,

в епицентъра на живота мой,

и да имам друг живот – знам,

към него ме води всеки завой.

 

Оставени белези на един юноша

напомнят за града му всеки ден,

но, така е – колкото и да е лоша,

реалността е на пътя пред мен.

 

Тук и асфалтът ми е непознат,

а улиците толкова безразлични,

живея в един прекрасен град,

където мечтите са циклични.

 

Към гнездото като лястовица

всяка пролет натам отлитам,

и с характер на стара орлица –

късно е да се превъзпитам.

 

Запазените спомени пилеят,

връщайки ми мислите назад,

за него аз постоянно милея –

за единствения ми Босилеград.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...