Една добра илюзия
Животът е илюзия добра, че утре сутринта ще се усмихнем,
че има мир за нечия душа, че с тътена на злото не ще свикнем.
Каквито и да дойдат времена, дечица ще огряват мило парка,
а птиците, с потръпнали крила, от жици ще отлитат в утро жарко.
Когато мракът падне над села и някой чака своята любима,
душата ще прелива от тъга. Нима оставаш тиха и незрима?
Животът е прекрасен – като теб! Годината обаче ще е тежка...
Дали да плача – тъжен, сам поет – или да крача в болката човешка?
Болежките си вече не броя, а нося ги през дните си на рамо
и с хубавите хора се държа, тъй както подобава да е: прямо.
Живея като мъничка искра, летя и надалече си отивам...
Животът е илюзия добра, в която всяка вечер те откривам.
© Димитър Драганов All rights reserved.
