Видение в предутринната тишина
Понякога бе толкова далеч от мен,
че сякаш океани прекосяваш.
Но днес се взирам в тебе съкрушен -
дошло е време вече да отплаваш!
В платната ти попътен вятър ще играй,
с вълните във морето ще флиртуваш.
Ще акостираш във далечен край
и до насита ще се налудуваш.
И ако някога с разкъсани платна
към пристана познат ти пак завиеш,
и блесне във очите ти една сълза,
ти няма да поискаш да я скриеш...
Една дошла от миналото ми жена,
глава на рамото ми ще положи -
видение в предутринната тишина,
безмълвно пръст на устните ще сложи...
https://www.youtube.com/watch?v=jmp6xSq8C7U&list=RDjmp6xSq8C7U&start_radio=1&t=6&t=3
© Роберт All rights reserved.
