Една душа
Опънати до струни и жилите на тоя живот
душата ми ще скъса
и ще тръгна без глава, без крак,
без петте си пръстта!
Ще плача, ще ридая от чути викове за помощ,
но като исполин ще ги оставя във великанската си немощ.
Ах, гласове, гласове, спрете да тормозите
изтерзания ми дух!
За вас отдавна глух е моят слух.
А пътеката самотна, дива, чудна,
прелестна дори
и душата е самотна, и
по пътя така и се не върви!
Колко се е връщала на таз Земя осиротяла
и колко празни души с ужас е съзряла,
и тръгва пак по пътя
една душа, до болка ви позната;
вие знаете коя е, но не знае тя самата!
Господ все дарява я с красота, с нежност и ефирност,
но спомените й краде без капка милост!
И няма път за моята душа...
няма път... поне не на таз земя!
© Никой All rights reserved.
Поздрави !
