Опънати до струни и жилите на тоя живот
душата ми ще скъса
и ще тръгна без глава, без крак,
без петте си пръстта!
Ще плача, ще ридая от чути викове за помощ,
но като исполин ще ги оставя във великанската си немощ.
Ах, гласове, гласове, спрете да тормозите
изтерзания ми дух!
За вас отдавна глух е моят слух.
А пътеката самотна, дива, чудна,
прелестна дори
и душата е самотна, и ...