Една еснафска душа

Нека ми е топло,
парниково топло,
парника ми е марков,
пълен със екстри,
луксозен,
даже шикозен,
и много устоичив,
от скъп материал,
имитира морал,
наки ми е топло,
изкуствено топло, но топло,
нека вън да замръзват просяци,
босяци
и Босета-Косета,
нека вън
да замръзнат
зърна
и листа,
и сърца,
речника роден
навън да замръзва,
нека брезите замръзват,
замръзва река,
нека
замръзват
копитата бързи
нека замръзват
дори небеса,

аз ще съм свита...

в утехи безбройни,
в стола люлеещ
на топлия сън
от алинеи
вън нека блее
буря човешка,

див ураган,

леден камшик
да лудее и бие,
нека се вее
и удря, руши,
щом той
не удря мене
самата,
музика той е
във мойте уши,

мисля си даже,
че парника пази...