Една година без Амалия
С това стихотворение приключвам цикъл, в който включих най-доброто за Амалия. След него - няколко общограждански, през което време ще пренастроя лирата си на друга нежна струна.
Една година без Амалия
Четиридесет и пет години ти беше редом до мен!
Колко градове и колко гарнизони сменихме,
но ти не възрази - не се отказа нито за момент
от романтиката и от дружбата, която имахме.
И ако аз летях спокойно двадесет години,
и ако имах семейство и деца добри,
винаги съм знаел, чувствах го, повярвай ми,
че главната причина за това си ти!
Не сме живели в разкош и с глезотии,
но се обичахме и се радвахме на живота.
Не ни плашеха трудности и стихии,
дружно достигахме заветната кота.
Поклон! Благодарност за грижите към мен,
за това, че децата ни имаха майка-орлица
и внуците ни бяха под крилото ти всеки ден.
Този спомен ще свети в мен като искрица.
20 юни 1997 година
© Асен Стефанов All rights reserved.
