Една година Любов,
една година копнеж
и колко ли още... колко ли още...
Дванайсет крачки направих към теб
малки - като пшеничено зрънце.
Дванайсет пъти стигах до дъното,
а после политах към слънцето.
Сто пъти от теб се отричах,
а милион - те мечтаех.
Донесе ми Ада и върна ми Рая,
разбуди сърцето ми спящо.
Всеки ден изгарям на клада,
всяка нощ те сънувам болящо.
В един миг ме прегръща Луната,
а после - погълва ме мрака.
Понякога искам да избягам - да ме няма
... но търся в словата ти смисъл
и надежда - при теб да остана...
... Една година Любов,
една година копнеж
и колко ли... колко ли още...
ще умирам без теб във студените нощи,
а през деня - ще откривам нов смисъл...
отново... теб да обичам!