Една история за разликата във възрастта... един ад, за който няма сили
Той
Тя
ТЯ:
Виж колко глупаво е, даже смешно,
аз и ти в една пародия,
наричаме го любов, а то е грешно,
една монотонна мелодия...
Той:
Не е... просто леки недоразумения,
обичам те, не грешим...
стига, постой още, остани...
миг поне и нещо, ще решим...
Тя:
Не мога давя се... боли ме,
не аз нося твойто име,
не само себе си ще нараня..
аз мога да съм твоя дъщеря...
Той:
Какво повече да ти кажа, как да те задържа,
виждам те бягаш, усещам похотта,
аз само искам да си ми вярна, да бъдеш моя,
а ти ме гледаш и убиваш с поглед... къде греша?
Тя:
Вярност? От теб смешно звучи,
не - не ме гледай с насълзени очи,
или си уморен, друг път ти се спи,
аз не искам тъй... кръвта ми ври...
Той:
А всичко беше перфектно,
спирам те за кой ли път,
остани... искам те за мене,
не е заради твойта плът!
Тя:
Не зная как да ти повярвам,
обръщаш всичко ти наопаки,
аз искам само да избягам,
защо успяваш да ме върнеш ти...?
Той: Мила... обичам те...
Тя: На всички така ли се вричаше?...
Той: И този път поспри.
Тя: Не мога и да литна...
(мълчание)
Тя: Крилата ми дори строши...
Той: И двама ни раняваш...
Тя: Знам... но да дишам не ме оставяш...
Тя
ТЯ:
Виж колко глупаво е, даже смешно,
аз и ти в една пародия,
наричаме го любов, а то е грешно,
една монотонна мелодия...
Той:
Не е... просто леки недоразумения,
обичам те, не грешим...
стига, постой още, остани...
миг поне и нещо, ще решим...
Тя:
Не мога давя се... боли ме,
не аз нося твойто име,
не само себе си ще нараня..
аз мога да съм твоя дъщеря...
Той:
Какво повече да ти кажа, как да те задържа,
виждам те бягаш, усещам похотта,
аз само искам да си ми вярна, да бъдеш моя,
а ти ме гледаш и убиваш с поглед... къде греша?
Тя:
Вярност? От теб смешно звучи,
не - не ме гледай с насълзени очи,
или си уморен, друг път ти се спи,
аз не искам тъй... кръвта ми ври...
Той:
А всичко беше перфектно,
спирам те за кой ли път,
остани... искам те за мене,
не е заради твойта плът!
Тя:
Не зная как да ти повярвам,
обръщаш всичко ти наопаки,
аз искам само да избягам,
защо успяваш да ме върнеш ти...?
Той: Мила... обичам те...
Тя: На всички така ли се вричаше?...
Той: И този път поспри.
Тя: Не мога и да литна...
(мълчание)
Тя: Крилата ми дори строши...
Той: И двама ни раняваш...
Тя: Знам... но да дишам не ме оставяш...
© Ирена All rights reserved.
