Една измислица
Измислям те бавно, черта по черта,
съчинявам всеки поглед и жест.
Слагам в очите любовна тъга,
сътворявам те мой да си днес.
Поставям в устните ти мойто име,
мълчано като съкровена тайна.
В мислите дълбая като с късче лед,
образ на една любов безкрайна.
Вплитам във ума ти моя глас,
като спомен от несбъдната мечта.
Ранени, чувствата под чужда власт,
вещаят времето за любовта.
Рисувам във сърцето ти прекрасно,
като на лист се ражда цветна обичта.
Зная, някой ден ще ме боли ужасно,
измислена от мен е любовта.
© Стела Христова All rights reserved.
С много обич 
