Една жена

Poetry » Philosophical

946 0 17

Не падна на колене, не поплака,

макар че доста май те заболя?

Изтупа от ръцете прахоляка

и вдигна гордо своята глава.

Не му призна, че болката отляво

навярно няма никога да спре.

Не го превърна в спомен, нито в драма,

усмихна се и смело пак пое

по друмищата стръмни на живота

съзнала, че без мъка не върви..

Една жена, научила, че Много

не значи, че е истинско - Уви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Adri (Йордан)

Благодаря, Галина, и на всички писали преди това- познавам ги аз тези жени

2016-06-22T17:58:20+03:00
galaxi (Галина)

Амиии, съвършен израз на проникновението в женската душа! Респект, благодаря за споделянето!

2016-06-22T09:53:39+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!!!!!!!!!!

2016-03-04T12:58:10+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

С удволствие чета поезията ти. В нея няма грам фалш.

2016-03-04T12:51:03+02:00
dadda (ДМ)

...тук е само тя...той липсва...а когата има случване...са двама...дори и да боли...дори и да е много...е за двама...макар с различни знаци и посоки...поздравления!

2015-12-12T23:49:56+02:00