С очи красиви една нежна, хубава жена,
скрити зад очила, те излъчват красота.
Понякога са тъжни, усмихнати понякога,
засмяна жена скрила в душата си тъга.
Тя свободна е като името си Свобода,
с дух и тяло стройно като истинска жена.
В очите и се вижда голяма сега тъга,
самотната жена пак търси любовта.
Красивата жена никога не остава сама,
тя търси отново нежността и любовта.
И когато срещне любов, нея истинската,
не може да скрие радостта си зад очила.
Жена силна, борила се с живота сама,
майка отгледала син и го дарила с обичта.
В спомените се завръща отново с танца,
танц ритмичен между мъж и жена, красота.
© Валентин Миленов All rights reserved.